Дорадо (Coryphaena hippurus)
Дорадо е вид бодлоперка от семейство Coryphaenidae.
Български: Дорада, Обикновената делфинова риба, Дорадо, Махи-Махи
На латински: Coryphaena hippurus
Английски: Common dolphinfish
Дължина: Обикновено около 150 cm, максимум – 200 cm.
Тегло: Обикновено – 30 кг, максимално – 40 кг.
Скорост: Развиват скорост до 80 км/ч, което им позволява да ловят летящи риби.
Местообитание: Най-разпространената риба в топлите морета на тропическия и умерения климат. Основно в източната част на Атлантическия океан и Средиземноморието. Рибите дорадо живеят в повърхностните слоеве на водата на дълбочина до 80 м и са фантастични хищници, които ловуват на малки пасажи.
Описание: Тялото е най-високо в областта на главата. Предната част на главата е закръглена, насочена почти косо надолу. Очите са много малки. Страничната линия е почти незабележима. Люспите са много малки. Дългият гръбен плавник се простира почти по цялото тяло. Гръбният плавник е оцветен в синьо-зелено. Фланговете са златисти, а коремната страна е бяла със сребрист блясък. Перките са сини, а опашната перка е жълта.
Спортните рибари не ловят тази риба целенасочено. Често обаче се улавя случайно при риболов на риба тон, риба меч и други големи риби.
Главата на рибата дорадо е тъпа, а устата съдържа множество малки зъби, както и малка и овална зъбна петно на езика. Циклоидните люспи покриват тялото. Мъжките екземпляри дорадо имат в предната част на главата ясно изразен костен гребен и тяхната глава има по затъпен вид. Главата на женските риби дорадо е по-заострена.
Широко разпрстранена в топлите морета
Рибата дорадо е много добре позната в целия Средиземноморски регион, тъй като, противно на общоприетото схващане, тя не се среща само в тропическите води, а е в изобилие и в Средиземно море. Рибарите, които ловят риба тон в Лазурния бряг и Корсика, се сблъскват с този вид всяка година.
Семейство Coryphaenidae съдържа един род с двама представители. Coryphaena hippurus и Coryphaena equiselis. Представителите на това семейство имат доста специфични характеристики, поне в света на рибите, и изглежда, че семейството винаги се е развивало в отделна посока.
Тези два вида риби, които обикновено не се различават от рибарите, имат редица местни наименования поради широкото си разпространение в световните води. На Таити и в цяла Полинезия, както и на Хавайските острови, делфинът е известен като махи махи.
На френски език те се наричат coryphene, coryphene commune, daurade coryphene или coryphene-dauphin, а на английски, или по-скоро на американски английски – dolphin, pompano и dorado. В Италия корифеят е наречен lampuga, в Испания – llampuga, в Гърция – kynigos.
Два вида дорадо
Двата вида се различават главно по размера си, който при голямото дорадо може да достигне до два метра, докато малкото дородо е едва един метър. Забелязва се и разлика в максималната височина на тялото, която при голямото дорадо започва непосредствено след главата, докато при малкото дорадо е около половината на тялото.
Почти редовно обаче малкото дорадо се бърка с малки екземпляри или женски от голямото дорадо. Двата вида се различават и по броя на лъчите на гръбната перка (58-66 при Coryphaena hippurus и 52-59 при Coryphaena equiselis). Тялото на рибата е издължено, силно сплескано отстрани, а при големите даради се стеснява равномерно към опашния плавник.
Устата е широко разцепена и снабдена с малки зъби. Многоножките имат ясно изразено дъговидно чело, което се простира почти перпендикулярно от края на горната челюст по цялата ѝ дължина. Характерен е много дълъг гръбен плавник, който се простира почти перпендикулярно на окото и достига до опашния плавник. Тазовите перки са разположени точно под гръдните, а аналната перка е доста дълга и представлява около половината от дължината на гръбната перка.
Опашният плавник е дълбоко изрязан, както при всички отлични плувци. Рибите дорадо могат да се гмуркат с плячка, като достигат скорост до 80 км/ч. Окраската на рибите, живеещи в прозрачна и блестяща среда, е много трудна за описване. Покритите с дребни люспи хълбоци са със смес от променящ се метален блясък, в който златото се редува с метално синьо и зелено, а освен това са изпъстрени с черни петна.
Цветът на корема преминава от златистожълт до сребристобял. Гърбът е тъмносин, а аналната перка е преливащо жълта. След изваждане от водата и умъртвяване рибата бързо губи блясъка си и за секунди цветовите нюанси потъмняват до жълто-сиви с оловен блясък.
Размножаване
Мъжките и женските екземпляри дорадо достигат полова зрялост през първата си година, обикновено на 4-5-месечна възраст. Размножаването може да настъпи при дължина на тялото от 20 cm. Женските могат да хвърлят хайвера си от два до три пъти годишно и да произвеждат между 80 000 и 1 000 000 яйца на веднъж.
Във води с температура над 34°С личинките се срещат през цялата година. Като по-голям брой се открива през пролетта и есента. При едно проучване седемдесет процента от най-младите индивиди, събрани в северната част на Мексиканския залив, са открити на дълбочина по-голяма от 180 метра. Размножаването се извършва нормално в затворен вид. Като на едно размножаване се достигат 100 000 яйца. Проблемите с поддържането на солеността, храната с подходяща хранителна стойност и размер, както и разтвореният кислород са причина за смъртност на личинките на дорадото от 20-40 %.
